Енгелс за трите вида социалисти

В статията си “Принципи на комунизма” /отпечатана през есента на 1847 година/ на 24-я въпрос: “По какво се различават комунистите от социалистите?”, Енгелс дели социалистите на три класа. Първият той нарича “РЕАКЦИОННИ СОЦИАЛИСТИ”, защото тях ги обхващала носталгията за разрушения от капитализма феодален строй и били готови да го възвърнат. След това Енгелс продължава: “Втората класа се състои от привърженици на сегашното общество, които са обезпокоени за по-нататъшното му съществуване от пораждащата се у него неизбежна злина. Следователно те се стремят да запазят съществуващото общество, но и да отстранят неизбежно свързаната с него злина. За тази цел едните предлагат голи благотворителни мероприятия, указания, другите грандиозни системи от реформи, които под предлог да реорганизират сегашното общество искат да запазят основите му, а следователно и самото сегашно общество. Срещу тези БУРЖОАЗНИ СОЦИАЛИСТИ, комунистите трябва също да се борят постоянно, защото те работят за враговете на комунистите и защитават тъкмо това общество, което комунистите искат да съборят.”

Накрая, третата класа “се състои от ДЕМОКРАТИЧНИ СОЦИАЛИСТИ, които както комунистите искат, приемат една част от изложените във въпрос 18-ти директиви, обаче не като преходно средство към комунизъм, а като указания, които за тях са достатъчни за премахване на мизерията и злините на сегашното общество. Тези ДЕМОКРАТИЧНИ СОЦИАЛИСТИ са или пролетарии, които още не са достатъчно просветени за условията на освобождението на тяхната класа или са представители от дребнобуржоазните среди, от една класа, която до извоюване на демокрацията и на произлязлото от нея социалистическо направление в много отношения имат същите интереси каквито има пролетариатът. Затова комунистите по време на действията си трябва да имат взаимно разбирателство, трябва да се споразумяват с тези демократични социалисти и в даден момент да следват докрай обща политика, но при условие, че тези социалисти не служат на господстващата буржоазия и не атакуват комунистите. Че тези общи действия не изключват дискусии по различия с тях, е ясно.” /Маркс-Енгелс, съч. том 4, стр. 378-379/

Намерил и записал: Рихард Георг Рихтер
в. “Ротфукс”, юли 2004 г., стр.17
(Превод: д-р Рачо Рачев)