Руското чудо

В началото на 60-те години книгата и филмът на Анелия и Андрю Торндайк “Руското чудо” постигнаха международен успех. Литературно-оптическият епос на двамата документалисти от Германската демократична република описва трудния, пожертвователен, но и грандиозен път на Съветския съюз, който като птицата Феникс възкръсва от пепелта и руините на стара Русия.

Днес, при коренно различно променени политически и обществени условия и след едно петилетно възходящо развитие, съществува Русия, която не е старата Русия. След като някои страни се отказаха от социализма и поеха по адския път към несигурното в света и след като по същия път на разрухата стремглаво стигналите до върховната партийна власт, превърнали се в капиталистически марионетки, бивши кариеристи от КПСС Горбачов и Елцин доведоха Съветския съюз, междувременно вече отново можем да отправим надежден поглед към огромната страна. Не, че се ръководим от помисли, желания, преувеличаване или някакви илюзии. Втори Съветски съюз не може да има. Днешна Русия не е държава на работниците и селяните. Обаче, едно е ясно: дълбокото, сухо корито на униженията и оскърбленията на една велика нация и живеещите народи сега във Федеративна Русия е преминато успешно. “Олигарсите” – помиен продукт на контрареволюцията – сега те нямат единствени думата, както при Елцин. Руската индустрия се разви значително през годините на Путин, като държавният й сектор нарасна с около 20%. Заводите на отбранителната индустрия бяха реорганизирани. Те произвеждат нови оръжия за отбраната на Русия, също срещу ядрените ракетни системи, които в хода на НАТО-обкръжението се инсталират от САЩ в Полша и Чехия. Армията, чиито офицерски кадри отчасти са обучавани и подготвяни още в съветските въоръжени сили, след една фаза на морално-политическа разпуснатост и материално пренебрежение, се превърна в мощен фактор, който представящите се за “приятели” на страната противници, трябваше да запишат в сметките си. Междувременно се състояха съвместни маневри с китайската народна армия и индийската армия. Възпиращият атомен потенциал на Русия в това отношение помага да се укрепи световния мир, като по този начин успява да обуздае войнолюбивите кръгове на империализма.

Кремъл на Путин не се оставя дълго да го сочат като трофей. Москва отново определя и формира сама своята вътрешна и външна политика! Това доказа руският президент с речта си в Мюнхен, с поражението, което той нанесе на развилнялата се канцлерка Ангела Меркел в Толиати-Италия, неговото самоуверено, достойно поведение и представяне на срещата на високо равнище в Хайлигендам /Германия/, където изненада Буш с предложението си за общо ползване на база в Азербейджан при отказ от варианта Полша-Чехия, също показаната от него твърдост и непоколебимост при неотдавнашната му визита в САЩ. Русия укрепва и вътрешнополитическата си стабилност като здраво държи юздите на раздвижваната от определени тайни служби “опозиция” около ЦРУ-агента Каспаров. ШИРОКОМАЩАБНОТО ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА РУСКАТА ВЕЛИКА СИЛА ГРАНИЧИ С ЧУДО.

Трябва да имаме предвид, че евроазиатската руска държава е съучредителка на ШАНХАЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО, която първоначално не събуждаше някакъв голям интерес, обаче в тази организация освен Русия членуват и Китай и още 4 бивши средноазиатски републики. Индия, Пакистан, Монголия, Иран, както и други държави изявиха своята готовност за такова сътрудничество. Една покана за участие, отправена към САЩ получи категоричен отказ.

Администрацията на Буш продължаваше да залага на един ЕДНОПОЛЮСЕН СВЯТ, на който ГОСПОДАР СА САЩ!

Обаче, такива планове са построени върху пясъчна основа. Неудържимото настъпление на НР Китай в началната фаза на изграждане на СОЦИАЛИЗМА, очебийното и безспорно възраждане на Русия като силна държава, безспорният възход на Индия, настъпилите исторически промени в Латинска Америка, които са насочени срещу диктата на Вашингтон, говорят убедително, че след разгрома на Съветския съюз, благодарение на гореспоменатите промени в света сега, на мястото на еднополюсния модел на САЩ настъпва многополюсният модел, желан, подкрепян не само от Русия, Китай и другите сили, а и от всички миролюбиви сили в света.

Когато става дума за бившето съветско пространство, трябва непременно да се има предвид Република Беларус. Тя запази солидарността, порядъчността и достойнството си. Тя достигна и успя да защити важни постижения от социалистическото време. Не случайно тазгодишната световна среща на комунистическите и работнически партии ще се състои в беларуската столица Минск, след това участниците в срещата ще отпътуват за Москва, за да отпразнуват 90-годишнината от ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Впрочем, там ще е и авторката на книгата и филма “РУСКОТО ЧУДО”. Ние ú отправяме сърдечни поздрави, защото тя от дълги години е вярна читателка на “РОТФУКС”.

“Ротфукс”, бр.116, Автор: Клаус Щайнигер
(Превод: д-р Рачо Рачев)