Поезия

От кулата на днешното безвремие
чертая карта с моите мечти.
Родих се в грешното съвремие  –
изгубено, без ценности... Почти!

Тиха бъди, бедна ми душо,
успях да достигна далеч и отвъд.
Тихото каня, То да ме слуша,
всички въпроси нека мълчат!

Когато тъмно стане вън,
а светлото във мене чака,
душата чува нежен звън,
стихът ми ражда се във мрака.

Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.