Безименното днес е вчерашното утре.
Завиваш си душата със каквото е останало.
Очите са различни – и истините, също толкова.
Часът на правдата е никому ненужен.
Просто ми писна да трая това!
Скръб, унижение, мъка, лъжа.
Писна ми да слушам за “великите хора”,
които сякаш са ни обзели така,
че да властват над света...
