Поезия

Спиралата

Марион Колева 21 октомври 2022

Спиралата

на Криси

Очи отворих в тази долина,
привлечена от светлата пътека,
но зимата е време за война,
дори когато бяла е;
и мека.

Висулковите копия са прът
на слънцето в ръждясалите спици.
Възторзите замита всеки път
мъглицата
с опашка на лисица.

Поледица.
Изцъклено небе
над траурно белеещи полета.
Заключен дом.
Изстинало кюмбе.
Безмълвие,
покруса и несрета.

Но аз съм тук.
Усещам топлина.
Под снежния покров Духът ми тича.
Не го е страх.
Не чезне от тъга.
В градинската леха
кълни кокиче...

Не го гнети пресиленият грак
и щурмът на свирепстващите хали.
За някого ще дойде пролет пак.
Напред е път.
По живите спирали.

 

За автора

Марион Колева

Марион Севдалинова Колева-Георгиева е родена на 8 февруари 1956 г. в гр. Лом. Завършва Немска гимназия в София и специалност “Журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Десет години е редактор в Младежка редакция на БНТ. След това защитава…

Всички текстове и книги

Коментари

Г
Гергана Пон., 28 ное 2022 - 19:34
Страхотно е! Само онзи, който е бил в такава спирала може да разбере. Скръбта не трябва да сломява човешкия дух, а да го издига!

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.