Спиралата

Дата: 
петък, 21 October, 2022
Категория: 

Спиралата

на Криси

Очи отворих в тази долина,
привлечена от светлата пътека,
но зимата е време за война,
дори когато бяла е;
и мека.

Висулковите копия са прът
на слънцето в ръждясалите спици.
Възторзите замита всеки път
мъглицата
с опашка на лисица.

Поледица.
Изцъклено небе
над траурно белеещи полета.
Заключен дом.
Изстинало кюмбе.
Безмълвие,
покруса и несрета.

Но аз съм тук.
Усещам топлина.
Под снежния покров Духът ми тича.
Не го е страх.
Не чезне от тъга.
В градинската леха
кълни кокиче...

Не го гнети пресиленият грак
и щурмът на свирепстващите хали.
За някого ще дойде пролет пак.
Напред е път.
По живите спирали.

 

Коментари

Страхотно е! Само онзи, който е бил в такава спирала може да разбере. Скръбта не трябва да сломява човешкия дух, а да го издига!

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите