Петрикор
Безименното днес е вчерашното утре.
Завиваш си душата със каквото е останало.
Очите са различни – и истините, също толкова.
Часът на правдата е никому ненужен.
И меко шепне вечер след капризите на времето –
влекат излишни облаци и пада
дъжд и стяга друга зима.
Уплашени недоумения с неточни точки
и въпросителни, потънали в мълчание.
Накъсваш си на лирата ръждясалите струни,
за да дишаш нова сутрин.
На петрикор ухае свободата.
Златка Христова
Златка Василева Христова е родена на 24 април 1967 г. в гр. Карнобат. Завършва средното си образование в ЕСПУ “Христо Ботев” гр. Сунгурларе, а след това “Българска филология” във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий (1991 г.). Учител по “Български език и литература”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар