Поезия

Ти си целувала горещо мойте прости стихове,
бленувала си радостта на синята поема –
благодаря за твоята любов от вечни мигове,
благодаря за оня миг, във който си родена!

Море, река, пустиня и тропическа трева
се вият като пръстен.
Седя, привел в смирение глава –
за първи път се кръстя...

Обзирам те, родино, цяла,
когато веселият ден
се буди от съня зелен
под небесата на Мусала.

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните,
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.