Мълчание

Мълчание

Днес ми се мълчи.
Просто хей така.
Днес планети и звезди
будят мисълта една.
Коя съм, защо съм, отде ли дойдох?
Дали е мисията моя свързана с нечий тих зов?
С какво се преборвам?
Въпрос след въпрос.
А после се сещам за сънища чудни и зная, че не от Земята дойдох.
Изпратена бях да помогна, да върна усмивката свята.
Греха да изчистя, да облея света със Любов.
И, не че на Бог аз приличам, нито въздал ми е свойте права.
Но Бог, Той във мене живее.
С Любов опрощава всяка вина.
И там, в мълчанието мое за други зловещо,
аз питам и питам с Душата ми моя една.
Прекрасно звучи гласът на тишината.
А устните мои тихо прошепват молитва – за благодарността.
Не ми се говори.
Уютно ми е в моето мълчание.
Така и другите мълчат.
За някой може туй да е страдание,
за мен е избор водещ ме по истинският път.
За който жадува Душата ми.
По неутъпкани пътища, но с онова желание,
което поражда се единствено,
когато настъпи... мълчание!
Зная коя съм и защо при вас аз дойдох!