Бодра пролетта пристига с фонтан от радост и игри, всеки ден с тях живеем, радваме се и се смеем.
За какво живееш? Питаш нощ и ден, там скрит животът, в стаята усамотен.
Перлен дъжд, сълзи неспирни в мен надигаш и с жажда за мъст обливаш тъгата и не спираш.
Какво е любовта без теб не искам и да мисля, ведър, слънчев и напет, а отвътре, страшна буря ме потиска.
Фалшив свят ли е светът ни? Има ли за него стих изпят, но с любов, а не с лъжи?
В началото създаде Бог земята, с дървета птици и цветята. И пееха възторжено звездите, прославяха те Бога в висините!
Когато пред прага на новия ден аз видя лъчите в небето пред мен, със диря от злато в морето спокойно си мисля: Творец е! Със ИМЕ достойно!
Кога посяваш добротата, приятелите са заплата! Даряваш ли сега прощени? Ще жънеш бързо примирение!
Не искам да ме търсиш. Не искам да ме обичаш. Не искам да ме искаш. Не искам сърцето ти. Не искам душата ти...
Къде умира любовта? Кажи ми ти. Къде умира любовта? Не е ли във желанието на твоята душа?
