В теб заспивам

В теб заспивам

Разпадам се на молекули и на атоми,
до малкото ядро на мойта същност.
Усещаш ли ме във дъха на вятъра,
около теб в ефирната безплътност?

На пръсти, във ума ти тихо влизам,
разхождам се край образи от спомени.
В сърцето ти притихнала заспивам,
в мечтите ти, в сълзи от теб отронени.

Не ме буди веднага, само ме помилвай.
Приспивай ме със пулса на сърцето си.
Върху гърдите си сложи ръце, стопли ме,
ще ти помогна да изгониш страховете си.

Сънувам се върху горещи пясъци,
а пулсът на сърцето са вълните.
Страхът се слива с гларусови крясъци,
вълните в ритъм своя бряг достигат.

Събуждаш ме, поглеждаш ме в очите.
От тях преливат морските вълни.
Пречупват златни, слънчеви отблясъци.
Прошепваш тихо: „В мене остани”!