Вероника Лазарова
Вероника Игнатиева Лазарова е родена на 8 септември 1964 г. в гр. Пазарджик. Семейството й се установява в Бургас, когато е 12-годишна.
Завършва инженерство в Техническия университет в гр. Варна, а впоследствие придобива квалификация по реклама и маркетинг във Великотърновския университет. По-голямата част от професионалния й път преминава в сферата на телекомуникациите и мобилните услуги. В момента работи в областта на транспорта и спедицията.
Към поезията се насочва късно, вече над 50-годишна възраст. Стиховете й са вдъхновени от любовта, която стои на пиедестал в нейния живот. Има написани и няколко разказа.
Дебютната й поетична книга е “Завивам се с море” (2017).
Публикации от автора
Дъх на лято
Вълните тихо се разбиват във прибоя. Луната ми чертае път в нощта. Аз нося в себе си душа на птица и търся друга, със която да летя.
Сърце в бутилка
Сърцето си затворих във бутилка и го изпратих с поща: “По море”. Вълна пое го в своята прегръдка, а Слънце се усмихна от гише: “Небе”.
Завивам се с море
Лежа на пясъка златист и слушам, мелодията странна във рапана. Завивам се с море и се отпускам, заспивам сред вълни и морска пяна.
Цветът на вишните
Годините минават, сменят се сезони - страстта на лятото, тъгата в есента, студът от зимата, но всеки помни цвета на вишните през пролетта.
Бяла и добра
Дали понякога съм бяла и дали добра, ще каже, който моята душа познава. Старая се да спазвам мъдри правила, любов и светлина очите ми раздават.
В теб заспивам
Разпадам се на молекули и на атоми, до малкото ядро на мойта същност. Усещаш ли ме във дъха на вятъра, около теб в ефирната безплътност?
Коментари
Добави коментар