Цветът на вишните
Когато стъпвам босонога по тревата,
а вишневият цвят над мен вали,
когато облак се прегръща със луната
и отразяват се в очите ми звезди,
изхвърля спомените на брега морето,
за слънцето след дъжд, за пролетта,
за цветната палитра на небето,
рисувала единствено за нас дъга.
Вървяхме с теб под белоцветни вишни
и вдишвахме любов и красота.
Дърветата, облечени в одежди пищни,
помахваха със клоните на младостта.
Годините минават, сменят се сезони -
страстта на лятото, тъгата в есента,
студът от зимата, но всеки помни
цвета на вишните през пролетта.
Вероника Лазарова
Вероника Игнатиева Лазарова е родена на 8 септември 1964 г. в гр. Пазарджик. Семейството й се установява в Бургас, когато е 12-годишна. Завършва инженерство в Техническия университет в гр. Варна, а впоследствие придобива квалификация по реклама и маркетинг…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар