Завивам се с море

Завивам се с море

Лежа на пясъка златист и слушам,
мелодията странна във рапана.
Завивам се с море и се отпускам,
заспивам сред вълни и морска пяна.

В съня превръщам се в русалка,
намерена от оня княз, така жадувала.
Но вече съм без рибена опашка,
с крака човешки съм я заменила.

Нозете ми кървят от болка,
когато стъпвам по Земята,
но пренебрегвам дискомфорта
и с радост гледам си краката.

Мълча, защото жертвах си езика,
но в името на любовта си заслужава.
И затова с очите си общувам,
запазих и сърцето си – да се вълнувам.

Русалка съм, но земен мъж обичам.
На обичта и любовта му се надявам,
да ме превърнат в земното момиче.
Ако се влюби в мен, завинаги оставам.

Знам, князът много ме обича!
Приятно му е с него да съм в тъжни дни.
За него съм приятелка, добро момиче,
но влюбен е в княгиня, от години.

Очите на княгинята са теменужени
и проницателно се вглеждат в мене.
А моите, с цвета на морските вълни
я гледат тъжно, стичат се сълзи солени.

В деня на сватбата, на кораба,
ще се превърна в морска пяна.
Една вълна ще се разбие в палуба,
от мене нищо няма да остане...

Магьосницата дава шанс, да се спася.
С кама, в съня му, княза да убия.
И щом кръвта опръска моите крака,
отново рибена опашка да добия.

Но примирявам се с трагичната съдба.
Целувам княза с обич, а после си отивам.
Поглеждам за последно червената зора
и в този миг усещам, че в пяна се разливам.

А другите русалки – моите сестри,
напразно ще ме чакат, да се върна...
И зная колко много и тях ще ги боли,
когато призори във пяна се превърна.

В замяна, Бог дарява ми крила, да полетя
със полъха на вятъра към слънцето.
Завръщам се за миг, на княза във съня,
целувка сетна пращам му по въздуха...

Завивам се с море, но в миг вълната се отдръпва
и само морска пяна на брега остава...
Прибоят ме зове. Русалка пее, някъде се скита...,
а дъщеря на въздуха завинаги отлита.