Сърце в бутилка
Сърцето си затворих във бутилка
и го изпратих с поща: “По море”.
Вълна пое го в своята прегръдка,
а Слънце се усмихна от гише: “Небе”.
То дълго ще пътува по вълните...
Печат ще сложат белите делфини.
След много дни до твоя бряг ще стигне,
а пътят ти край него ще премине.
Ще го поемеш плахо във ръцете,
до твоето сърце ще го притиснеш.
За миг любовната магия ще засвети,
със звезден прах сърцата ще посипе.
Сърцето ти от обич ще се пръсне.
За него моето ще се погрижи.
А любовта отново ще възкръсне,
в сърцата ни щастливи и безгрижни.
В бутилка днес затворих си сърцето,
а после я предадох на морето...
Вероника Лазарова
Вероника Игнатиева Лазарова е родена на 8 септември 1964 г. в гр. Пазарджик. Семейството й се установява в Бургас, когато е 12-годишна. Завършва инженерство в Техническия университет в гр. Варна, а впоследствие придобива квалификация по реклама и маркетинг…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар