Анализи

НДСВ – тъмна сакскобургготска приказка

Автор: 
преди 10 години 3 дни

Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън.

Пожарникарят и перачката

Автор: 
преди 10 години 4 дни

Не бих искала читателите да бъдат заблудени от това романтично заглавие. Уви, материалът не е вълшебна приказка, а малко тъжна и доста смешна хроника за това как се формира едрият капитал в България, кой държи юздите на икономическата колесница и какъв е коренът на най-богатите и привилегировани наши съграждани. Героиня на моя разказ е една особено забележителна “дама”, Цветелина Бориславова Карагьозова, банкерка и инвеститор в туристическия бизнес и голямата “любов” на премиера-пожарникар, Бойко Борисов.

Черешката върху тортата

Автор: 
преди 10 години 4 дни

Не знам на какво се дължи този странен феномен. Може би, на някакъв неразбираем код, заложен в човешките гени. Фактът, обаче, си е налице. Повечето народи изпитват добродушно снизхождение, състрадателна загриженост или дори някаква особена почит към чалнатите, идиотите, лудите или малоумните по рождение. Пазят ги, хранят ги, грижат се за тях и дори, при някои племена и народи, ги прогласяват за свещени и недосегаеми.

Гневът и епическият героизъм в “Илиада” от Омир

преди 10 години 1 седмица

Поемата на Омир “Илиада” е актуална и до наше време, защото в нея са разработени общочовешки проблеми и житейски истини с непреходно значение. Творил осем века преди новата ера, Омир и до днес остава жив със своето безсмъртно творчество. Ако днешният читател все още посяга към епическите поеми на древногръцкия автор, то е, защото в тях открива красива човешка нравственост.

Бог и човек според “Илиада” от Омир

преди 10 години 1 седмица

Не бихме могли да разберем напълно отношението на Омир към света, който го заобикаля, неговото понятие за човечност, ако не разгледаме взаимовръзката бог и човек в поемата “Илиада” В древногръцкия епос светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят, а човешкият свят намира своя интелектуален завършек в божествения свят.

Кървавото писмо на загиващата птица

преди 10 години 1 седмица

“Нежната спирала” е една от типичните творби на Йордан Радичков, защото пресъздава многообразието на живота със затрогваща и дълбока нравственост, философичност и стремеж за преосмисляне на битийността. В центъра на изображението е пътуващият човек, този, който е в движението и промяната на света.

Нежната спирала на живота

преди 10 години 1 седмица

Щастлив е Йордан Радичков с това мъдро прозрение, което открива, виждайки червените капки кръв, обагрили снежната покривка. Едва ли един ловец би се трогнал от смъртта на гълъба, прострелян от неговата пушка. Разказът “Нежната спирала” не е ловен разказ и не повествува за ловната страст на човека, при която се убива за забавление.

Човекът и природата – близки или далечни

преди 10 години 1 седмица

Отношението между човека и природата е проблем и на нашето време. Тази извечна зависимост е обсъждана винаги и е получавала различни интерпретации. Човекът е част от природата, а природата се отразява в човека. Дали са далечни, или близки – по това може да се спори, защото понякога човекът облагородява природата, а друг път той е заплаха за нея, като я замърсява и унищожава.

Дългът към рода и дългът към сърцето

преди 10 години 1 седмица

Метафоричният образ на раздвоението, което изживява героят от разказа “Дервишово семе”, е много изразителен, за да се внуши безизходицата, страданието, душевната мъка.

Цял живот Рамадан страда по Силвина: “Сърцето ми се топеше като свещ.” Авторът Николай Хайтов изразява своето отношение на съчувствие към голямото човешко страдание, породено от служенето на един родов закон, та макар и с векове изграждан сред хората.

Делникът в любовта и любовта в делника

преди 10 години 1 седмица

“Тавански спомени” е поема за любов. Една такава любов, която не свършва с раздялата, а се носи цял живот като незабравен спомен. Любов и живот се преплитат, за да може едното да осмисли другото. Животът без любов е скучен, делничен, празен. Любовта в живота го превръща в празник.

Страници