Вълшебството на недокоснатите длани

Поезията е мост между болката и опрощението. Тя е тази, която ни учи как да станем духовно извисени и свободни личности. Поетичното творчество е един опит да удвои битието чрез огледално отражение, да изгради един паралелен свят по законите на Божествената хармония и красота. Върховете и спадовете са пулсът на живота. Те ни съпътстват през цялото време от житейския ни път. Често с насъщния хляб някои си играят, а герои от трохи ни отмъщават. Инфекцията на Духа не се лекува лесно. Според индийския нобелист Салман Рушди „Работата на поета е да назове неназовимото, да посочи лъжата, да вземе страна и да започва спорове. Да придава форми на света и да не го оставя да заспи.“

Поезията компенсира всички страдания: тя е абсолютен лукс човек да притежава собствена личност, достойнство. И аз благодаря на Бога за избора, който ми даде, да посветя живота си на поетичното слово и творчество. Поезията е усещане за пребиваване в един особен, друг свят, който другите хора трябва да усетят и да видят чрез поетичните изразни средства в лиричното произведение, претворени от поета. Той твори сам, но не е самотен: чувства, вижда, усеща – разговаря чрез лирическия си герой, преживява различни чувства.

Авторът-поет се движи с него из необятните пространства на Всемира. Направлява го – мечтите му, постъпките и решенията му. Поетът търси обич не само за себе си и героите, които изгражда, но обич, потребна за всички хора. Моето послание в книгата е: Който може да оцени доброто, той и ще прави добро в живота за всички. Аз вярвам, че идват вече тези времена, в които ще се консолидират и ще се проявят духовните сили на човечеството за реализиране на божествения закон на планетата Земя. Вярвам, че с Божия благослов Рождество Христово (тази година) ще ни дари със здраве и благополучие всички нас – гражданите на Република България, включително Айтозлии. Нека от обредната божия свещ запазим искрица, та тя да осветява пътя ни към благоденствие в земния ни път...

И по пътеката без край
ще се срещаш ти със хората;
не се скъпи, сърце им отдай –
с вяра ги дари от своята.

Геновева Зафирова