През звездните портали на времето

Обичам да пътешествам през времето и пространството. Човек така е устроен, че духът винаги го зове към далечното и непознатото. Поетичен словесен израз на това пътуване са моите стихове от настоящата ми книга „През звездните портали на времето“. И ето: звездният миг ми бе дарен в един неочакван космичен ден. Почувствах, че не съм сама – изгря пред мене светлина. Дочух гласа на Бога Отца и тръгнах... Летях на ангелски крила, понесла своята мечта през всемирните портали на вселенските астрали, галактики и нови светове. Движех се като комета по безкрайните полета. С творчески заряд и сила се носех по безкрайните коловози на звездомира. Дори по небесните поляни зърнах пришълци от съзвездие „Плеяди“. Стигнах пред храма на Светите Отци – Богородица ми отвори врати и обляха ме потоци от светлини. Усетих Твореца Бог в своята душа. Мечтаех да открия трезора в кивота, Златния анкх, Ключът на живота.

Космичната ми среща бе толкова реална и жива. Една пасторално красива, магична картина, почти невъзможна, но ярка и зрима. Тази божествена хармония ме завладя, затова реших поетично да я пресътворя със силата на Слова... Две сърца – светлина.

Геновева Зафирова