Е-списание

Равновесие

преди 2 години 7 months

Материята те влече надолу
и опитът ти с нея е единствено горчив.
Понякога лежиш като убит на пода.
Нима разнищваш кой е прав и кой е крив.

Петрикор

преди 2 години 7 months

Безименното днес е вчерашното утре.
Завиваш си душата със каквото е останало.
Очите са различни – и истините, също толкова.
Часът на правдата е никому ненужен.

Янина

преди 2 години 7 months

Костенурката с корубата си може да носи целия свят, човекът не може. Той може да носи само символи и да се догажда за целостта, защото едвам издържа собствената си тежест. Янина понякога си мислеше, че вътре в света няма красиви истини, а красивите истини са сигурно само извън света, но те са и малко страшни.

Бу

преди 2 години 7 months

Понеделникът на работното място започна в осем часа, липите надничаха през отворените прозорци посредством аромата си, както направиха и предишната седмица, а оперативката премина бурно и скандално, защото всеки се дразнеше, че неговата истина не съвпада с желанията на другите. Обикновено арт терапевтката присъстваше само като фигура на тези оперативки, понеже нейните занимания бяха съвсем други...

Лакримарии

преди 2 години 7 months

Айде пак да преговорим нещо, което не сме казвали досега. Древният римски град Абритус направи силно впечатление на Октавия не заради друго, макар че двата музея и крепостните стени пораждаха възхищение, ами с факта, че точно в неговата среда отгоре върху древните руини е кацнал съвременният завод за антибиотици...

Безименното днес е вчерашното утре или как да те прегърне сова

преди 2 години 7 months

Седмата поред книга на Златка Христова “Прегръща те сова” е оформена като концептуален сборник с разкази и стихотворения, обединени от философския въпрос – за мястото на човека в света. Съществува ли добротата? А любовта? Дали Бог е любов, и дали изобщо е добър? Откъде идва и на какво се дължи човешката лошотия, жестокост, злонамереност, ненавист, злъч,  отрова, озлобение, и въобще – цялата тази проклетия?

Птичето с пурпурна следа

преди 2 години 7 months

Насред полето, в пустошта, си летеше птиче,
а след себе си оставяше пурпурна следа.
Спря го розичка една и нежно го прегърна,
за да спре да страда.

Лястовичката към своята звезда

преди 2 години 7 months

Всяка нощ е тъй е безкрайна.
В пуста вечер аз се лутам
с надежда да намеря мъничка звезда сияйна.
И поезията започва пак да губи своя смисъл...

Избирам себе си

преди 2 години 7 months

Избирам да опозная чувствата си, да ги изричам и обичам. В късните нощи, щом сама остана. Заровила миловиден поглед в тетрадката, различните гримаси да обрисувам. Смея се и плача. Викам и мълча. Ядосвам се и се успокоявам. ... И нищо не остава в мен.

Ако ти кажа

преди 2 години 7 months

Ако ти кажа колко си специален за мен, ще те уплаша ли? Ако ти кажа как за малко време дари ме с уроци за цял живот, ще си тръгнеш ли? ... Ако ти кажа как докосна душата ми, как се разтапям в ръцете ти и как отвори десетки врати, ще останеш ли?

Страници