Размисли в мерена и немерена реч в “Слънце и Луна” на Виктория Джеймс дьо Солей
За поетично-прозаичната книга на Виктория Джеймс дьо Солей “Слънце и Луна”, от редактора.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Танго
Татко ми имаше златен зъб, сякаш в устата си беше подслонил звезда Деница. Умееше, като никой друг да раздава блясък...
Скутник
Снощи сънувах скутника на мама – жарава от червени макове върху евтина басма.
Утрини
Заспиват звездите донесли мечти. Пробудени птици с шепот ме сещат деня да прегърна.
Морето ще дари
Укротените вълни се плискат, отброяват последни летни дни. Чайки весели кръжат, огласят небесните синеви.
Нарисувай ми I
Нарисувай ми скалата, окъпана от солените вълни – дето срещаме зората, с мечти за морски далнини.
Нарисувай ми II
Нарисувай ми скалата, дето блика животворна сила и магия праща – със любов да ме опива.
Реликва
Раковина ми прати морето, притулена загадка в брега. Охлузена люто в скалите, крие тайни навярно добри.
Да вали
Заваля. Дъждът – като из ведро се изсипва. Тъй чакан с молитви, надежди – живот да спаси.
Вятърничава работа
Какво прави вятърът, когато не духа? Седи на миндера и си кърпи кожуха. Хвърчилата поправя. Залепва балони. За вечеря си прави десерт с макарони.
Звездичка в нощта
Звездичка изгрява в небето. Защо? Ни шапка си има, ни топло палто, а вън е студено и даже ръми. Кому ли ще свети във тия тъми?
Аз мълча
Аз съм ябълката на върха на дървото. Аз мълча, аз нищо не казвам. И понеже слънцето ме огрява между оголелите клони – на теб ти се струвам златна.