Е-списание

Петър Анастасов (1942 – 2023) – времето, сърцето и войната в поемата му “Молитва”

преди 1 ден 2 часа

Петър Анастасов е знаков български поет, драматург и преводач, а някои от биографите му го сочат и като политик, но всъщност до края на живота си той си остава „пленник” на Словото, като се стреми чрез творчеството си да бъде глас на проблемите на своя народ.

Георги Константинов – от личните мемоари към биографията на едно поколение

преди 1 ден 2 часа

Георги Константинов е национално и международно признат творец, автор на над тридесет стихосбирки, на книги с есета и с творчество за деца, заемал важни организационни и държавни постове, народен представител и един от съставителите на днешната Конституция на България, носител на много национални и международни награди.

Учудваща възможност

преди 1 ден 2 часа

Не сте ходили, да кажем, на Малдивите.
Много са далече. Там отвъд...
Все пак съществува вероятност
да ги видите...

Ниша

преди 1 ден 2 часа

Понякога си мисля през нощта:
Каква неистова борба се води
между войнствената глупост на света
и бранещата мъдрост на природата!

Неделен гост

преди 1 ден 2 часа

Беше кратък – както други път –
градският ми сън под селска стряха.
Чувам: разприказва се дъждът
и петлите дрезгаво пропяха.

Но друг да каже...

преди 1 ден 2 часа

Не знам каква е
тази странна дарба –
и видима, и не съвсем.
Ала разбрах...

С поглед към духовната си същност...

преди 1 ден 2 часа

Неоспорим е фактът, че в краткото си тленно битие хората таят една интимна надежда. Тя е някак скрита зад делничните тегоби и мимолетни радости, ала е неугасима – да оставят след себе си послание за идните поколения, за да бъдат запомнени. Какво може да е то? ... С такива въпроси посрещнах биографичната книга на Георги Константинов “Един поет между вчера и утре”...

Там, където се връща светлината

преди 2 седмици 2 дни

Там, където думите свършват, започва Домът.
Не онзи с ключ и покрив,
а онзи, в който душата се прибира, без да пита.

Думите, които не бяха казани

преди 2 седмици 2 дни

Тя стоеше на прага на деня.
Пред нея – светът, какъвто би могъл да бъде.
И не каза нищо.
Нито реч, нито лозунг, нито клетва.
Само замълча...

Гласът отвъд стените

преди 2 седмици 2 дни

Гласът не идваше отвън.
Идваше отвъд.
Той не беше шумен.
Не настояваше.
Не обясняваше.

Страници