Преводът на литературните текстове от един език на друг е едно от сериозните предизвикателства във филологическите (и не само) среди. Отдавна е ясно, че преводачът не е просто механичен преносител на думи, а културен посредник, който трябва да въведе читателя не само в езиковата, но и в духовната атмосфера на епохата...
Когато се родил малкият Исус, месецът повикал всичките звезди и им рекъл: – Облечете най-хубавите си дрехи, защото ще отидем във Витлием да се поклоним на Божия син. – Разтичали се радостни звездите, облекли най-скъпите си дрехи, заболи бисерни цветя в косите си и се наредили около месеца...
Дядо Милко простря мократа мрежа и седна пред колибата да си почине. Топлата лятна вечер спускаше ветрила над морето. Радулчо седна на тревицата до дядо си, протегна босите си крачета срещу огъня и показа свитото си юмруче...
Поезията за деца, знайно е, има две основни цели. Да разкрива красотите на необятния свят и... да възпитава. Не и да поучава на всяка цена. Не и да използва груби дидактически прийоми. Не. Но да показва нравствените ценности на съвремието, което творецът осмисля, тя просто е задължена...
Произведенията на всички видове изкуства поставят в основата на своите творби различните проявления на живота, видени през призмата на мирогледа на автора, който ги създава. Въпреки че все още не съществува общоприето определение за живота като понятие, мисля че най-приемливо звучи представянето му като биологична форма на съществуване...
В историята на нашия народ българското село, което живее някак встрани от динамичното градско пространство, успява в продължение на векове да съхрани нравствените и духовните устои на българина – с патриархалния порядък в семейството, с изконните му традиции и обичаи, с православната религия...
