Сираче
Знам, без майка ти е тежко, че отне ти я смъртта… Не тъгувай, че на пътя рано те захвърли тя…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Знам, без майка ти е тежко, че отне ти я смъртта… Не тъгувай, че на пътя рано те захвърли тя…
Знам, че и аз и ти ще си отидем, но кой от нас ще бъде пръв не знам, но вярвам в рая ще се видим, животът си в залог за теб ще дам.
Не исках да сънувам сватба, знам, че няма да я има. Исках да сънувам рози, пролетните рози прима.
Откакто успя да се снабди с книгата “Всеки път има начало”, бай Григор не заспиваше, докато не прочете една глава от книгата или да си припомни за онова, което беше чел преди ден или два. В днешния летен ден, в който…
Майката на Деян остана без съпруг три дни след раждането на сина си. Видяла се в чудо от мъката и радостта да се борят една срещу друга, често плачеше, а в същото време трябваше и да се радва. За кое да мисли повече? Да…
Синеокият, както беше известен в областта вместо Сидер, без да иска стана слушател на непознати за него хора. До този момент в главата му имаше много мисли, но това, за което говореха непознатите, му се стори много…
Илен беше твърде малка, може да се каже около година, когато не само майка й, баща й, а и всички, които влизаха в контакт с детето им, направи впечатление, че проявява голямо изкушение за онова, което й харесва. На тази…
– Ха така бе, Вангеле, ха така! Защо не остана да нощуваш на нивата, а? Защо бе? Та то на теб като че ли не ти идва на ума, че у дома хора те чакат… – рече му тя, Надето, и му подаде плика, който й донесоха сутринта от…
Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички…
Съвсем неочаквано се загледа в далечната синева на морето. Нямаше навика да се заглежда в жените, които в тази зона идваха съвсем голи. В този момент обърна внимание на жена в пълен морски екип да плува близо до брега…
И на днешния ден Дафинка направи така, че да отиде при мъжа си Васил – най-работливия, най-способния и добър в селото овчар, когото обичаше твърде много. Най-голямата им семейна връзка беше единственото им дете…
Утрото в планинското усое на Обнова беше хладно и приятно. Момчил изпълни поръчката на майка си, да не й се обажда когато си тръгва. Дори когато отиде да измие лицето си на чешмата пусна водата много тихо и внимателно…