Нежната спирала
В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Дългът към рода и дългът към сърцето
Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Дервишово семе
Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със ста�…
Делникът в любовта и любовта в делника
Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Тавански спомени
С есента и дните станаха студени, а балтонът беше горе на тавана, в дъното на стария лелин гардероб. Бяха му ръкавите късичко скроени и като го сложих, недобре ми стана, та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Вещите и смъртта в поезията на Атанас Далчев
Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Книгите
Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света.
Къщата
Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата а мракът спи и през деня във стаите.
Повест
Прозорците – затворени и черни и черна и затворена вратата, а на вратата – листът със – словата: “Стопанинът замина за Америка.”
Прозорец
Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.
Болница
Тази бяла варосана зала на градската болница, до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях, и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.
Този шепот в мен кънти
Това, разбира се, не е “Евгений Онегин” и аз условно го наричам “роман”. Сюжетът се изчерпва с една дума – Любов. (А.К.)