Елин Пелин от позицията на реализма разкрива душевността и бита на българския селянин в епохата на първите десетилетия на ХХ век. В творчеството му преобладават жизнеутвърждаващите мотиви, защото писателят застъпва философската теза, че животът винаги е по-силен от смъртта, че хората оцеляват дори след тежки изпитания, страдания и нещастия. Това, което ги спасява в преодоляването на трудностите, са любовта и живителният творчески труд.
– Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото – хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали.
И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и ободрително...
Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Ала когато баба Йова разправи за последния му час, всички се увериха, че тоя път той не се шегува...
На хубaвият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирче над селото като някое зъбато чудовище, станало от народното поверие убежище на тъмни духове, които унило клатят дрипавите му криле, разперени на дяволски кръст.
Образът на града е представен в неговата пъстроцветност, колорит, човешки драми. Поетическият цикъл “Децата на града” опоетизира образа на цветарката, уличната жена, босоногите деца. Отблъскващ е ликът на богатия буржоа в творбата “Вълкът” и това става метафора на цялата трагедийна поезия на Смирненски.
В една великолепна художествена форма, базирана на символистичната поетика, Смирненски пресъздава трагизма в обществото на социалната несправедливост. Всеки стих е проникнат от болка и съчувствие, художествените образи въздействат със силата на обвинение и критика срещу виновниците за човешките драми. Зад фалшивия блясък на светлините в капиталистическия град крещи страданието на обречените.
Творчеството на Христо Смирненски е богато тематично, но най-изразителната тема в него е съдбата на социално безправните и бедни хора, които изживяват голяма човешка трагедия. Сам израснал в Ючбунар, един от крайните квартали на София, Смирненски много добре познава бита и душевността на отхвърлените от обществото хора. Като поет хуманист той не ги обвинява, а ги приема като жертва на несправедливо устроения свят.
На 27 май 2015 г. от 18 ч. в зала “Петя Дубарова” (Културен център “Морско казино” – Бургас) Кети Стоянова представи своята първа поетична книга “Морето в мен”. В книгата са събрани поетичните откровения на авторката, “изливани” върху белия лист в продължение на години.
