Искра сяда до нея на перваза на прозореца. Не е интересно да се гледа през този прозорец – вижда се само потъмнялата мазилка на “вътрешния двор”. То дори не е двор, а дълбок кладенец, породен от кръговия строеж на сградата, мрачен и в хубаво време. Птиче свърталище, подслон на десетки кресливи поколения гълъби. Никому и през ум не минава да ги гони оттук. Подхвърчат насам-натам, разхождат се по корнизите, за разнообразие надничат с по едно око в аудиториите –дано клъвнат някоя трошица знание.
Здравейте, мили хора, с които се срещаме в този час! Като мелодията на хубава песен, която никога не заглъхва и не се забравя, в главата ми непрекъснато звучи онова, което съм преживяла в годините, останали след мен и това, което съм засвидетелствала тук – на белия лист.
Получих кратък поздравителен текст за г-жа Христина Делиева, по повод представянето на нейната книга “От сърцето ми – с любов”. Текстът е написан с много любов за своята скъпа първа учителка, от нейната достойна някога ученичка Катя Стоянова.
