Въпреки че в науката интересът към формирането и развиването на креативните способности на индивида, и то от ранна детска възраст, никога не е угасвал, а само е менял силата си – на приливи и отливи, написаното за възможностите на играта в литературно-творчески аспект и нейното значение понякога за творческия процес, не удовлетворява...
Ще ми се да започнем наблюденията си върху поетическите търсения и предпочитания на децата и младите поети от нашите литературни студия с два стихотворни примера. По този начин се надяваме да се докоснем до някои особености на “младата” българска поезия въобще, както и да потърсим отговора на въпроса: до колко е възможно посредством целенасочена преподавателска работа да бъдат култивирани версификационни умения...
Очаквах издаването на поредната книга на Руска Даскалова с нетърпение. Интересно ми беше да разбера КАК ПОЕТЕСАТА, каквато несъмнено Руска Даскалова е, ще съвмести поета с краеведа. Знаех, че тя умее, защото бях чела нейните “Тракийски напеви”, нейните стихосбирки, където се докоснах до едни от най-хубаво написаните стихове и за тракийци...
Дали филологическото ми образование или характерът ми, който ме кара да се вглеждам и в наглед дребни неща, е причина често да забелязвам правописа на някои имена и да разсъждавам върху тяхното правилно изписване. Прави ми впечатление, че едни и същи понятия се изписват по различен начин от различни автори и като че ли това не прави впечатление на читателите...
За развитието на културния туризъм се полагат усилия както на национално, така и на регионално и на общинско равнище. От 2003 година във Варна ежегодно се организира Панаир на туризма и свободното време, в който се провеждат дискусии, разкриват се нетрадиционни възможности за туризма, рекламира се оборудване за хотели и ресторанти, предлагат се средства за развлечения...
“Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!” Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме “Времето е наше!”...
Отдавна, много отдавна, когато бях младо момиче и пред очите ми маршируваше сивата комунистическа диктатура, а в света наоколо гърмяха фанфарите на “победилия” социализъм, за свободните избори се говореше само шепнешком. Самата дума “избор” звучеше абсурдно, защото, за да избираш, трябва да имаш поне две алтернативи...
Когато обрисувах пред вас образите на няколко посредствени, продажни и абсурдни политици, пипалата на чиито господари са обхванали като октопод изнемощялата снага на клетата ни Родина, не можех да не си задам въпроса защо позволяваме да се случва всичко това. Предполагам, че в целия свят има корист, корупция и безпардонна алчност, но не се стига до такива гротескни и трагични резултати.
Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос.
Вероятно, не само моите връстници, а и мислещите хора от следващото поколение познават безсмъртната творба на Кен Киси “One flew over the cuckоо’s nest”. Там затворът от правила, норми и условности, чрез които обществото оковава свободния човешки дух, са пресъздадени алегорично като една огромна психиатрия...
