За класическата и електронната книга, за това дали “мишката ще изяде книжката”, за новите технологии, без които не можем във всяка една сфера на живота ни разговарям днес с писателката на исторически, криминални детски и тийн романи Стана Апостолова.
Годишнините – кръгли, юбилейни или пък поредни – просто дни от календара. Не винаги щастливи, но винаги наши – на равносметка или научен урок, или просто крехко премълчаване и тиха чаша вино. Важното е да вдигнем очи, да тръснем глава и да продължим. До следващата годишнина и за много още годишнини напред!
Краката всеки ден ме водят тук.
Посрещам и изпращам всички влакове.
В натрапчивия мирис на тъга, просмукан
във пейките, излъскани до смърт от чакане...
Колко нощи подред този прилеп виси на тавана.
Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие.
Малък звяр, в светлините на фарове хванат
и очакващ да падне чукът за небесна разплата.
Каква досада! Между автобусът ми, пристигнал от Баня Лука в Ниш и другия, с който ще пътувам за София, има цели 10 часа. За това време мога десет пъти да обиколя града. Е, хайде, с Бога напред!...
Това пътуване до Москва след 16-годишна разлъка беше като Божи подарък. Очите ми попиваха пейзажа зад стъклото на колата още по пътя от летище Шереметиево към въжделения град на ранната ми младост, милваха заесенелите гори на Подмосковието, изненадано се разширяваха при вида на новите небостъргачи с чудновата архитектура от двете страни на шосето...
14 февруари. Трифон Зарезан. Или Св. Валентин. В зависимост от националните и епикурейските предпочитания на онези, които искат на всяка цена днес да празнуват – напук на студа, слуховете за настъпващия към България птичи грип и други бедствия с пагубни последици, сладострастно тиражирани от медиите.
