Интервюта

С твореца на шити картини Таня Димитрова се запознах неотдавна при доста прозаични обстоятелства, но съвсем скоро стана ясно, че в свободното си време тя шие гоблени. Направи една миниизложба в офиса на последното си произведение. Всички ахнахме от изненада и възхищение пред това, което видяхме

Как се пише история? А как се пише история на културния живот на град като Бургас, известен с поетите си, писателите си, художниците си, музикантите си, и разбира се, с театъра си и актьорите, които са минали за кратко или останали за по-дълго, но направили този театър любим за бургазлии? Румяна Емануилиду знае това.

Юлиана Султанова е родена в Ямбол, завършила е музикално училище, специалност “Цигулка”. Започва работа в Сливенски симфоничен оркестър, а по-късно в Бургаска филхармония, Опера – Бургас. С нейно участие са спектаклите по стихове на Петя Дубарова “И тичам пак усмихната и боса”, спектакъл по романа за Едит Пиаф “Така обичам, че ми иде да крещя”.

“Литературата. Най-сигурният начин да изключиш този свят.” Или да го видиш с други очи – от горе надолу, както казва Иван Сухиванов в един разказ от новата си книга “Стилът на невъзможното”. Или пък да го изживеем този живот, макар той да е нещото “с неточни размери”, в очакване на бъдещето – тази “илюзия в най-чист вид”. Да изживееш и невъзможното. Със стил.