Интервюта

Че животът е най-добрият учител, това го знаем. И че не винаги си научаваме урока (навреме), и това е вярно. Тогава, съответно, получаваме полагащата ни се доза шамари. И се поправяме. А може пък и да не се поправим. И си трупаме обици на ушите, и си ги носим... Понякога си мълчим. Гузно. Понякога крещим така, че всички да научат. Или просто се вземаме в ръце, изправяме се и продължаваме.

След три романа и десетгодишно творческо мълчание писателят Слави Томов се появи с четвъртата си книга “Amour. Истории в синьо”. 77 пасажа (няма нищо сакрално в броя им) ни отнасят в един имагинерен град с неговите кръчми, кейове, тъмни ъгли и хора в особени емоционални състояния – живи, пълнокръвни, дръзки. Истории за тайни, разочарования, любов. В синьо.

Стихове, писани във времето, изживени, изчувствани, събрани в стилна черно-бяла книжка, идват да ни потопят в един прекрасен миг след лятото. Миг любов, копнеж, щастие, криещ “една смесена емоция – нещо между влюбен летен залез край брега и есенна носталгия в очите на момиче”. Това ни поднася Яна Вълчева в третата си книга “Миг след лятото”, книга за любовта – нежна, изящна, силна и вечна. Безсезонна.

В края на лято 2017-о след жеги, морски бриз и зелени вторници явно е дошло време да се оценяват видовете (поетично) – така твърди Живка Иванова и съвсем сериозно и отговорно (както може само тя) се е заела с тази нелека задача и с надеждата, че и нашите поети като Иван Методиев, Биньо Иванов, Георги Рупчев ще бъдат оценени и творчеството им ще оцелее като това на Шекспир.