“Литературата. Най-сигурният начин да изключиш този свят.” Или да го видиш с други очи – от горе надолу, както казва Иван Сухиванов в един разказ от новата си книга “Стилът на невъзможното”. Или пък да го изживеем този живот, макар той да е нещото “с неточни размери”, в очакване на бъдещето – тази “илюзия в най-чист вид”. Да изживееш и невъзможното. Със стил.
Тя е много млада, вдъхновена, жизнерадостна и енергична. Дръзка, самоуверена, целенасочена и устремена. Към успеха. А пътят към него е изграден от избори, чиято цена трябва да сме готови да платим. Въображението й работи постоянно, на пълни обороти. И Йоана се е потопила изцяло в него – спи по-малко, не гледа телевизия, всеотдайно следва светлината в живота си, пише неуморно...
Споделено от Ивелина Никова: Умея да откривам чудесата, които се крият отвъд обикновеното. Усмихвам се когато видя ефирна пеперуда или калинка, утринната роса по цветята, падащи есенни листа или мехурчета в чаша шампанско. Усмихвам се, когато вдъхна аромата на цъфнали липи или слушам песен...
Неговата поезия е оригинална, разнообразна, емоционална, искрена – като живота, разнолик и цветен, понякога бурен, понякога тих, постоянно променящ се, минаващ не пред погледа, а през сърцето, оставящ драскотини и сладки спомени. Животът, към който не трябва да си безразличен...
Петима американски творци се обясняват в любов към света със своето творчество – фотографии, татуировки, стихове, разкази. Двама от тях – Кремена Тодорова и Кърт Гьоди са запечатали антипода на американската мечта в колекцията си “Захвърлен: САЩ”...
Светла Гунчева няма нужда от представяне – любителите на поезия я познават много добре. Това лято Светла начерта своя геометрия – на чувствата, на любовта, на нежността и страха, на летните илюзии, трептящи в лунен цвят, лебедов пух, светлини и сенки...
Той рисува морето, безмълвен пред красотата и величието на белия бряг на Балчик, на филигранните вълни, разказващи истории за чудни страни, за морски вълци, приключения, кралици, горчиви момински сълзи и любов. Той разказва морето – в багри, в шепот, в усмивка, в мечтание... Той носи морето в душата си. Диша морето. Живее морето...
Отдавна познаваме Ивелина Никова с нейните родолюбиви и патриотични стихове, които съм публикувала на страниците на вестника, а и сме слушали в нейно изпълнение на живо, когато Ивелина ни е гостувала в Бургас...
Понякога, когато фантазията й си почива, Пенка Гайдарова прави своите малки бягства. Тогава рисува икони, но не копия, а във всяка една влага частица от себе си, намигва с детайл, щрих, цвят, защото е тя, Пенка Гайдарова – творецът, който рисува говорещи картини...
Когато “действителността ти се вижда бедна на възможности, а креативното въображение – важен инструмент за измъкване от насилствените ограничения на средата, отключваш способностите си да измисляш, без да се съобразяваш с жанрови канони”, но в един момент “проумяваш, че и в измислянето трябва известна дисциплина”...
