Да си роден в Несебър, да дишаш Несебър, да го улавяш ежеминутно с всичките си сетива – познат и вълнуващо неизвестен, стар, загадъчен, ухаещ на смокини и море, реален и вдъхновяващ – това е щастие. Несебър е съдба. Той не се описва, той се живее...
Когато професионалният ти път е минал сред младите, с всичките им радости, мечти, проблеми, няма начин душата ти да не остане при тях завинаги. И години по-късно да ги опишеш в роман... Нашата събеседничка днес с радост ни споделя тайната да бъдеш приятел на младите.
Свещите са прекрасен сувенир, който може да украси атмосферата на всеки един семеен празник. Свещта отдавна е атрибут за всяко тържество, за специална дата, за романтични вечери. Или просто да поседиш в тишината, да слушаш любимата си музика под трептенето на нежното й пламъче – това понякога така ни липсва…
В годината, в която светът празнува 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, двама автори от Бургас представят своето проучване, кой би могъл да бъде истинският Шекспир. Според Юлия Георгиева и Атанас Георгиев, това е Джордж Кери – внукът на Мери Болейн, по-голямата сестра на английската кралица Ан Болейн и втора съпруга на крал Хенри VIII.
Иван Бубалов: В едно съм убеден, че българинът е любознателен и чете това, което съвпада с интересите му. И освен това, казано като на шега – българинът е непредвидим. Малко чете – много знае.
За историята, за Бог и неговите послания, за манастир “Св. Богородица” и неговите тегоби, за отзивчивостта, за благодарността, за добрите сърца на хората разговарям с председателя на Манастирското настоятелство Георги Стойчев и с историка краевед Вида Буковинова, автор на наскоро излязлата книга “Аязмото”.
“Животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот”, споделя с болка Людмил Тодоров – едно момче на 61, което дълбоко в себе си е младеж, живее с проблемите на младите и доколкото може, се опитва да ги промени към по-добро – с книгите си, с филмите си, с душата си.
Пряма, болезнено откровена, като че ли малко уморена и разочарована – такава усещам Милена Буржева в нашия разговор днес. С болка тя споделя: “Хората в България биват лъгани и ограбвани по най-грозен начин от управляващите, включително в сферата на изкуството. Аз няма да позволя това. В България може и да няма изкуство, но по света има и ставаме за смях”.
“Отмъстителната поезия” на Златна Костова дойде някак неочаквано за читателите, които много добре познават ведрата й и лъчезарна усмивка, и ги озадачи – за какво отмъщава тя и на кого? Но това е само докато гледат корицата на новата книга на Златна. А вътре – никакъв гняв, никаква злоба, а само нежни и чувствени стихове, докосващи най-тънките струни на душата на човек, отнасящи те някъде там, в твоите светове.
За първи път чух името на Николай Фенерски в далечната 2005 година от мой приятел от Червен бряг, който ми изпрати линк към сайта severozapad.org. И аз съм от Северна България, но от другия й край, най-източната й точка, та затова северозападният диалект ме впечатли...
