Срещата ми с Емануил Павлов в едно квартално кафе се състоя броени дни преди рождения ден на “бургаския Хемингуей”, както го наричат мнозина. Дали от Сатурновата дупка, в чийто плен явно беше попаднал Емо, или от самия живот, който сякаш ни е обявил своеобразна война, но разговорът върви в твърде песимистични нотки.
Когато имаш златни ръце и сърце, когато имаш душа и идеи, можеш да живееш където си поискаш, да създаваш красота и да радваш хората. Тогава си свободен. Тогава светът е твой и ти можеш да го направиш по-добър. Той, светът, не се интересува кой си, той има нужда да му се усмихнеш, да обичаш, да мечтаеш и да бъдеш силен да осъществяваш мечтите си.
Разговорът ми с Красимир Слабаков продължава. За училището, което вече го няма, за занаятите, които изчезват, за изкуството, което все повече осиротява, за вдъхновението, за правилата, за учителите. За благодарността. И за окуцялата духовност, която все още мъждука някъде, затрупана под праха на чалгата.
Родени сме свободни и един ден отново ще бъдем такива – казва талантливата българска писателка Наталия Андреева, родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. Тя е издала 6 книги, от които 2 на немски език. От 15 години живее и твори в Германия. (Интервю на Весела Лулова Цалова, freelance журналист, публикувано в “Ide.li”, 20.02.2005 г.)
Наталия Андреева е български писател, живее в Германия. (Все по-често ще срещаме този израз – “български творец” , но живее в чужбина. Причината е ясна – бездарните прогонват талантливите по-далеч от себе си... То това е и предназначението на бездарните, това им е призванието, това е им е професията, тъй добре платена...)
Низ от ежедневни и еженощни мисли, които те глождят, тежат и те сриват до невъзможност да продължаваш напред. Усещания, които раждат решения – внезапни и съдбовни. Решения, които пълнят завчас две пътни чанти с най-необходимите битови неща, но едно парченце от живота ти никак не се побира в пътна чанта. То е навсякъде с теб, защото от себе си не можеш да избягаш...
Интервю с Мариана Праматарова, от Райна Недялкова, председател на Творчески съюз “Творци без граници”, съставител на Алманаха за литература и изкуство на социална и политическа тематика “Маскарад. Истината през перото на творците”.
Интервю с Екатерина Пенчева, от Райна Недялкова, председател на Творчески съюз “Творци без граници”, съставител на Алманаха за литература и изкуство на социална и политическа тематика “Маскарад. Истината през перото на творците”.
Да уловиш мига не е само късмет. Трябва да имаш нужните умения и очи, за да го видиш. Трябва да си и авантюрист. И поет. И влюбен в природата и снимането. Сигурно тогава забравяш всичко – изцяло отдаден на магията фотография. А желанието да споделиш уловения миг е непреодолимо и вълнуващо.
Да виждаш цветно в сиво-черната действителност около теб е талант. На фона на чернотията с контрастния привкус на агресия и апатия да видиш, че вторникът е зелен, че мама грее в синьо, а очите на петлите – оранжеви, да застелиш с дъга света – това е майстор-художник. И на цялата цветност да сложиш и 99 лимърика – това е вече висш пилотаж.
