От малък още да прозреш, че ужасите, които виждаме (и преживяваме), не са фантастични сюжети, родени от развихрената фантазия на скучаещ писател, а са съвсем реални за голяма част от хората. И да имаш смелостта да ги опишеш..
Петъчният ни гост е млада и талантлива начинаеща писателка – Станислава Белева. Тя е автор на двутомния фентъзи роман “Рани върху татуировки” – история, тръгнала от една кутия с бои за татуировки. И от една мечта за далечна Япония с нейната тайнственост и мистика. И от една любов – към красотата, към приключенията, към мистериите и намирането на ключа за тяхното разкриване.
Едно момче лети на крилата на фантазията си и пише разкази, в които влага душата си и следва мечтите си. И уж фантазни, а в основата им като тънка червена нишка минава истинска случка и то не каква да е, а такава, която те хваща за гърлото, дращи по съвестта ти и крещи – за милост човешка, за разум, за сърце...
Тя вярва, “че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни “сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди...”.
Какъв ли ще е творецът без муза? И дали изобщо ще е творец? На този въпрос моят събеседник днес – Калоян Чобанов, не може да отговори, защото него музата не го напуска. Той винаги кипи от енергия – физическа, творческа, съзидателна. И от тази енергия се раждат разкази...
Eмо Митков е бъдещ абитуриент, нарича себе си “Човек на изкуството”и смята, че е отдаден на него. Обожава да чете, да слуша хубава музика и да гледа смислени филми. Театърът е още една част, която го допълва. Според него антрактчетата са всестранно развити и цветни личности...
Той е роден преди седемдесет и пет години в ямболското село Мелница. Учи в Димитровград, занимава се с гимнастика, става републикански шампион, а след това пет години е акробат в лунапарк. Но в Бургас намира жената на живота си и още една голяма любов – морето. Любов, която не минава с годините...
