Годишнините – кръгли, юбилейни или пък поредни – просто дни от календара. Не винаги щастливи, но винаги наши – на равносметка или научен урок, или просто крехко премълчаване и тиха чаша вино. Важното е да вдигнем очи, да тръснем глава и да продължим. До следващата годишнина и за много още годишнини напред!
Ирена Георгиева е завършила английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като преводач, а в момента преподава английски език. Издала е романа “Откуп” (2013) и сборника разкази “Писмо до себе си” (2017). Ирена пише с ярко изразен усет към детайла, затова творбите й излъчват болка, обич и нежност. Всеки неин разказ диша, носи топла и светла душа и предизвиква дълбоки вълнения.
Отдавна бях замислила да направя интервю с Мартин Колев – още когато излезе неговата книга “Микро”. Но докато дойде време за това интервю, той вече беше написал пиеса, че и роман в две части. Героите в романа му “Софийски магьосници” са “на пръв поглед съвсем обикновени хора, с леко клошарска аура...
Инж. Стефан Апостолов е публицист и краевед, има магистърска степен по индустриален мениджмънт. Бил е общински съветник и окръжен съдебен заседател в Бургаския окръжен съд. Пише статии за вестници, списания и интернет издания в България и чужбина, които са изцяло посветени на морето, историята и значими личности в Бургаския край.
Преди известно време в Бургас гостува журналистът, историк и краевед Юлий Йорданов – човекът, който разведри тъжния образ на Северозападния край и показа, че макар и труден за живеене, този край е дал на България много силни и достойни личности, отдадени на идеята за живот “по-хубав от песен”, както казва самият Йорданов...
За труда на преводача, за изкуството и предизвикателствата на превода и за превода като дар за читателя разговаряме днес с бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова.
Бургас и морето – гнездо на идеи, вдъхновения, таланти и добри сърца. Но се оказва, че Бургас е и трамплин, стартова площадка за мечти. И притегателното място, което винаги те очаква, приласкава и прегръща. Онова уютно кътче в душата, което я топли винаги...
Във всеки един от нас живеят двама герои – романтик и реалист, и когато в живота ни настъпят трудни моменти, когато белият цвят се сменя с черен, тогава тези двамата спорят яростно помежду си. В този ожесточен спор обикновено побеждава реалистът...
Родена в средата на България, но живяла в магичните недра на Странджа, хвърлила емоционална котва във вълшебния Бургас, Вероника Лазарова реди стихове и вярва в чудеса. Защото няма как човек с такава разнообразна топографска съдба да не носи зрънцето поезия в себе си...
Където и да го отвее животът, бургазлията носи поезията в душата си, в кръвта си, в мозъка на костите си. Защото така повелява морето. Така повеляват и звездите. Щом си зодия Бургазлия, поезията е най-верният ти спътник. Това ни го доказва днешната ни събеседничка Анна Чонгарска...
