Дърветата по “Асен Златаров”, например, които наричахме “чернички”, вече са станали огромни, колкото и пъти да са подкастряни – те са по-стари от мене поне с десетина години. Обирахме черните им топчета с костилки и се стреляхме с масури. Те ни служеха и за диреци на футболни врати – тогава играехме футбол на самата улица с парцалени топки. Гъстите им клони ни служеха за скривалища. Сутрин, като се събуждах, те чукаха с клоните си по прозореца ми.
Има ли смисъл да споменавам морето... старият мост... пристанището и чуждестранните моряци, които ни подхвърляха по някой шоколад от корабите... това в далечната 1945-1946 година.
