Ада Чалъ! Бориславци! Пристан на моите деди!
Хората – пъстър свят от чувства признават и отричат. Измислят виртуозни блудство.
Водорасли, мокър пясък, хрупат под нозете миди, гларусът планира с крясък близо рибата щом види.
Ех, море, море, пълно с изненади, със надежди, с чудеса, с опасности за слаби, с чудни предизвикателства, със странни доказателства.
Конят, препускащ зад реда от дървета, ще излезе от своята кожа в образ нелеп. ...
Възхити се от кита, човече, и го вземи за пример! Запази се и ти топъл сред ледовете! Живей и ти на този свят, без да си част от него!
сутрин: когато дланите са под главата и лактите наподобяват делтапланер в снежна буря ...
По теб изгарям в сън на нестинарка, защото съм далеч – накрай света. Изгубена се скитам по земята, тъй както птица без крила.
Сред хиляди тъмни, вековни дървета, в гората покарало нежно стъбло – красиво и фино, хлапашки-напето, потрепващо плахо от нещо добро...
Живели някога, отдавна, във царство приказно и славно, сред песните на пойни птици юначен Цар с добра Царица...
