Сън. Така вълшебно. Един олтар на любовта под затворените ми клепачи.
Усмивка, слънце между нея. В нея – аз и ти, а между нас морето.
Не разбирам, защо когато някой ме обиди не мога да го мразя аз? Защо техните обиди ме карат да не влизам в час.
Благодаря ви за това, което направихте за мен. Аз няма да забравя и ще ви благодаря някой ден.
Много добре се отнасяш ти със мен. Как така понасяш този слънчев ден.
Отдавна исках аз да срещна някой в този час. Радвам се,че беше ти ще те помня винаги.
Ти си толкова добра благодаря ти за това, което ти направи и че мен не ме остави.
Заради теб сега ме е страх и отново на дъното бях. Заради теб сега се боя на някой да се доверя.
Мои малки палавници умни! Мои нежни, крехки цветове! Мои първи и последни ученици, с камбанки – нежни гласове!
Мой втори дом бе “Моето училище”. Грижех се за всичко, както у дома. Всички ученици бяха и мои деца.
