Поредна година отнасяш, море!
Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват.
Декември догаря в капки восъчен стих
по скали ослепели стъпки в спомен оставям.
Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.
