* * *
Земята потреперва от стенание,
гората свежда клони от умора,
обрулени от вятъра листа се ронят.
Коне играят в дивите поляни,
копитата им носят ги нагоре,
а гривите им с вятъра се борят.
Небето, натежало от мълчание,
отприщва се в миг рукнали порои,
които като огън тъмнината порят.
Конете са изчезнали в незнание,
потайно скрити в някоя бърлога,
и само вихрите навън се гонят.
Изпаднала във призрачно мечтание,
душата си подхранвам с твоя образ,
когото снимките във бурята припомнят.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Мариела Суанска
Мариела Суанска е родена в гр. Бургас, омъжена, с две деца. Завършва “Право” в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1995 г. и “Счетоводство и контрол” с квалификационна степен Магистър по икономика в Бургаски свободен университет през 1999 г. От…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар