Усмивката на дявола

* * *

Погледнах в устните ти.
И видях
усмивката на дявола.
Потърсих отговор.
Но не разбрах –
въпроса бях забравила.

Обгърната от самота,
заспах.
В съня си срещнах дявола.
Поиска отговор.
Но не разбра –
да се усмихвам бях забравила.

Зората ме събуди.
И разбрах
усмивката на дявола.
Въпрос не търсих.
Осъзнах –
да чувствам бях забравила ...

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------