Съществуват множеството дефиниции за здраве. Едно от традиционните определения е, че здравето се определя като норма, като отсъствие на болест, като равновесие между организма и средата, като оптимално приспособяване на организма към условията на средата. Вследствие на това всички органи функционират правилно и съгласувано. Това е т.нар. медико-парадигма, която разглежда здравето само като биологичен феномен. Според съвременната литература здравето е интерпретирано, като процес на съхранение и развитие на биологичните и социални функции на човека, на оптимална трудоспособност и социална активност при максимална продължителност на живота. Определението на СЗО за същността на здравето е, че то е състояние на пълно физическо (биологическо, психическо и социално благополучие), а не само отсъствие на болест или недъг.
Здравето е най-ценното нещо. То е най-голямата жизнена потребност на всеки човек. В нашето съвремие тази потребност придобива облика на рязко нарастваща ценност, както от медицинска, така и социална, икономическа, етична, правна, политическа и международна гледна точка. Във все по-широк смисъл се разглежда значението на здравеопазването и неговата роля като един от най-важните критерии за жизненото равнище на дадена страна, мярката за качеството на живота.
Детското наднормено тегло и затлъстяване е сериозен здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. Все по-често в детска възраст се диагностицират заболявания, при които затлъстяването се оказва решаващ фактор. Наднорменото тегло при децата води в по-късна възраст до развитие на поредица хронични социално-значими заболявания като диабет, атеросклероза, чернодробна стеатоза и др. Съвременни проучвания показват, че в сравнение с децата с нормално тегло, затлъстелите им връстници са подложени на три пъти по-висок риск от развитие на артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Затлъстяването при децата трябва да се разглежда не само като рисков фактор за възникване на други заболявания, но и като самостоятелен проблем от медицински характер. Именно поради тази причина, опитите за мониторинг и подбор на успешни превантивни и лечебни мерки стават все по-мащабни. През 2018 г. по данни на Международната работна група по затлъстяване (IOTF), 155 милиона деца по света са с наднормено тегло, а около 45 милиона страдат от затлъстяване. Анализите показват общата световна тенденция на повишаване честотата на наднормено тегло при децата. Макар че този проблем съществува навсякъде по света, той е подчертано изразен в Северна Америка, Великобритания, Централна и Източна Европа, т.е. в райони с по-висок жизнен статус в сравнение с останалия свят. България също попада в групата на страните с висока честота на затлъстяване. Широкото разпространение на детското затлъстяване по света и у нас, поставя въпроса за контрола и управлението му като глобален приоритет на цялото общество, а не само и единствено като задължение на общопрактикуващите лекари и педиатри в дадена страна.
Затлъстяването e рисков фактор и тази патология сега се отбелязва не само при възрастните, но и сред детското население. Затлъстяването при децата е здравен проблем, поради усложненията и рисковете за здравето в по-късна възраст. През последните години то се увеличава и придобива мащабни размери, особено в икономически развитите страни. Установява се прогресивно увеличаване на децата с излишно тегло и затлъстяване във всички икономически развити страни. В нашата страна относителният дял на децата със затлъстяване е от 2 до 10%. Затлъстяването не е само козметичен дефект, но е предпоставка за развитие в по-късна възраст на сериозни заболявания като диабет, артериална хипертония, сърдечно-съдови нарушения и психо-социални проблеми. По тази причина профилактиката на наднорменото тегло трябва да започне от ранна детска възраст. Затлъстяването е хронично и патологично състояние, което се характеризира с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма, дължащо се на увеличение на размерите и/или броя на мастните клетки. В детската възраст увеличаването на мастната тъкан е предимно от хиперпластичен тип, т.е. се дължи на увеличаване на мастните клетки, броят на които след детството не се променя. Това прави лечението на детското затлъстяване изключително трудно и създава предпоставка за задържане на състоянието през целия живот.
Затлъстяването е най-масовото метаболитно заболяване на съвременния начин на живот в развитите страни, включително и у нас. Смята се, че засяга 10 – 15% от населението в детско-юношеската възраст, а според някои автори този процент достига до 25!
Макар че се среща във всички периоди на детството, с възрастта процентът на децата със затлъстяване расте, особено чувствително през пубертета. Пубертетът е период, който благоприятства развитието на затлъстяването. По данни от пациенти обаче често се оказва, че голяма част от децата със затлъстяване около пубертета са били с наднормена телесна маса и преди това. Този процес на излишно натрупване на мастна тъкан се задълбочава с възрастта и децата бързо преминават от I във II и III степен на затлъстяване. По-рядко се наблюдава нормализиране на теглото.
По-често се засяга женският пол. Това се обяснява с по-голямо съдържание на мастни клетки у момичетата в периода на новороденото и по време на половото съзряване. Според други автори няма полови различия в броя на мастните клетки, но размерите им при жените са по-големи. В последните години някои автори съобщават за по-голям процент затлъстели сред момчетата, което е особено тревожно, пред вид по-лошата прогноза при тях.
Авторът
-----------