Баба Марта отзарана нещо мъка я обхвана – смръщи вежди, замърмори как от всякакви неволи вече адски й дотяга и разсърдена си ляга...
Харесвам лъскавата човка На птицата мъдрец Която бодро крачи И сбира есенни шепоти ...
Обвита в прашец Не вижда Не чува Не мърда Диша едва ...
Проверявам по най-сребърните Звезди Между зъбите си Като монети ...
Чайникът ме чака чай от мащерка спокойствие край печката до котката...
* * * Като бучка сол във вода давам каквото съм.
Много добре знаеш че няма да ти хареса. Мразиш паева кора топли ябълки канела.
Да ти липсва каквото не искаш е като да видиш въжето заникъде спуснато ...
До някакви случайни светофари, разцъфнали като трицветни слънчогледи, събувам размисли и думи, замерям всичките посоки...
Тези бавни недели като извити гръбнаци на котки, промушват се тънко край шумните маси, подпират краката на мислите...
