Поезия

При извора

преди 2 години 19 часа

В тази мъгла непрогледна
нелек е пътят нагоре –
до сладките води
на Хипокрена.

Послеслов на една разумна душа

преди 2 години 19 часа

Лежа без дъх в тревата – ниско!
Една ненужна вече златна топка.
Но няма драми и няма писъци...
Тежат крилата – жалки, мокри.

Ескиз

преди 2 години 19 часа

Сигурно морето тайно е разбрало,
че далече жеравите вчера отлетяха,
и отрано вдигна моравото си око.    
В гърлото му топло е заседнал пясък.

Бяла врана

преди 2 години 19 часа

Зная – няма как сега да ме искате:
По-бяла от изкусно потулена Истина!
Накрай града – с неизвестен адрес.
Грачите хором всичките: Слез!

Deja vu

преди 2 години 19 часа

Нахлу внезапно лятото в градчето
и златният перчем изтръска.
Разтвори смело тънката си риза,
на скуката безлична сряза пъпа.

A capella

преди 2 години 19 часа

Планетарен студ. Космическа зима.
Сред въглени тлее щурецът.
До скелет оголена, зъзне стената.
Над урвата висва орел обречен.

Неизбежният човек

преди 2 години 1 седмица

Премръзнал град. Редовни влакове.
Квартали с горестни бои.
Човекът нищо не очаква.
А нещо все пак предстои.

Сгъстена тишина

Автор: 
преди 2 години 1 month

Сама съм,
ничие присъствие
не е оставило следа
във паметта ми.

Живот на кредит

преди 2 години 2 months

Колко много театър
в живота ми.
Колко много измислени
роли!

Най-тъжните морета

преди 2 години 2 months

Превърнат ли ни в сънища моретата
и ако без тях не може да те има –
далечни ще са волните безбрежия,
които няма никога да видя...

Страници