Дора Габе

Дора Петрова Габе (16 август 1886 – 16 февруари 1983), с рождено име Изидора Пейсах, Дъщеря е на евреина Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик.

Родена е в с. Харманлък (дн. Дъбовик), Добричка област. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). Учителка по френски език в Добрич (1907).

От 1911 до 1932 г. пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те години на XX век изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. Редактор на детското списание “Прозорче” (1939 – 1941).

Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете, в международното сътрудничество.

От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията “Съвременна мисъл”, “Златорог, “Полско-български преглед”, “Демократически преглед”, “Листопад”, “Добруджански преглед”, “Изкуство и критика” и др., във вестниците “Слово”, “Епоха”, “Вестник на жената”, “Свободна реч”, “Зора”, “Женски глас”, “Мисъл”, “Съвременник”, “Вестник на вестниците”, “Дневник”, “Заря” и др., в детските периодични издания “Светулка”, “Детска радост”, “Детски свят”, “Другарче”, “Детски живот”, “Росица”, “Славейче”, “Весела дружина”, “Прозорче” и др.

След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания “Славейче”, “Дружинка”, “Деца, изкуство, книги” и др.

Автор на романите “Мълчаливи герои” (1931) и “Майка Парашкева” (1971), и повестите “Ние малките” (1946) и “Малкият добруджанец” (1927).

Нейни творби са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Носител на множество отличия и награди, сред които Златен кръст за заслуги (Полша, 1927), почетна грамота от Всемирния съвет на мира (1929), награда на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ “Родина” (1963), почетна грамота от централния съюз на професионалните съюзи за повестта “Майка Парашкева” (1972). Удостоена е със званията “Заслужил деятел на културата”, в областта на поезията (1966), “Почетен гражданин на град Толбухин” (1968), “Народен деятел на културата” (1969), “Лауреат на Димитровска награда” за стихосбирките “Почакай слънце”, “Глъбини” и “Сгъстена тишина” (1978), “Герой на социалистическия труд” (1978). Носител на орден “9 септември 1944”, III степен (1946) и  орден “Георги Димитров” (1968).