Да тръгнеш, но да не прекрачваш прага си...
Отсам прозореца самичък да проправяш пътя си.
И той самият да те следва като твоя Ариадна,
която нишката за връщане назад не е изпрела.
Удавени мечти по слепи улици
душата ми насън кръстосват.
В омълнени дървета – мъртви гургулици.
Опърлените им сърца крилата не докосват.
И ветрове, обесени по мачтите на кораби,
