Как да направим от водата вино

Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.
Притчи Соломонови 16:22

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта.
Притчи Соломонови 16:25

Няма по-трудно нещо в нашия живот от това, да дадеш вяра на невярващия да повярва. Нашият живот е пълен с всичко, но вярата не е най-важна. Важни са светските измислени дела. Светското спокойствие, че всичко можем, че на всичко сме способни, че не ни е нужно да вярваме че има Бог.

Колкото повече се вграждаме в светската култура и мислене, толкова повече рушим, рушим природата, рушим дори и себе си.

Много неща са важни днес, но е по-малко важно да познаваме Бог. Хората трудно вярват, че Той може да ни помогне, да ни утеши, да ни направи различни отвътре. Дори стигнахме дотам, че на църква се хвалим с материалното повече, отколкото с духовното.

Не е невъзможно да го намериш. Достатъчно е да останеш сам, дори и да си сред много хора. Когато хората около теб не те харесват, не им допадаш и усетиш тази самота и тегота. Затвориш се в себе си и в добрите си намерения, мислиш: „Какво да направя, за да ме одобрят?“, „Как да направя така, че да не ме мразят чак толкова?“.

Има тип хора, които се харесват повече от други, но при Бог съвсем не е същото. Той не разделя хората според хитростта и лукавството им, а според честността и добрината им. Едно е да си потисник на земята, а съвсем друго е да застанеш пред Господа. Едно е да се държиш тук на земята като лукав и хитър господар, друго е когато си пред Бога – там нито ще бъдеш зъл, нито господар.

Да вярваш в чудесата на Бога е истинското предизвикателство, което ще смени изцяло твоето духовно състояние, не материалното. Бог може да изгради нов човек вътре в нас въз основа на покорството ни спрямо Него.

Задавах си въпроси. Колко години ще ми трябват, да се уча как да се държа сред хората в света? Имах моменти, когато пак трябваше да се изместя на ново място. Пита Господ, защото ми беше трудно да уча Словото и после да живея фалшиво като за пред хората. Човек не може да бъде чак толкова голям актьор. Когато ти кажат лоша дума, да се усмихнеш и да кажеш: „Ами те се шегуват, те така си говорят“. Господи, наистина не можеш да служиш на двама господари! Бог говори със Словото – да не говорим гнило, да обиждаме с говоренето си, а в същото време трябва да работим точно в такава среда с хитрост и лукавство.

Винаги ми е било трудно да се спогаждам с лицемери, пък да ги обичам – още повече. Винаги ми е било трудно да харесвам зли хора, които вгорчават живота на околните с всичкото си присъствие. Но със сигурност както личи в Словото, може и още да не е дошъл часът ми, не е дошло времето, в което да живея така, все едно всички ме разбират. Те не искат да харесват подобни хора, не им трябват такива говорещи това, което наистина мислят. Да направиш себе си както Христос е направил от водата вино, от слепеца здрав човек, от мъртвия – жив! Какво трябва да имам в себе си изградено? Каква е силата? Духовна, психическа или друга? Може би само една свята, но за нея се иска и време, и постоянство в градежа на духовния ни характер.

Трудно е човек да преобрази себе си, защото живеем в зъл и лицемерен свят. Когато си сам, най си личи отношението на другите към теб. Но и точно това време Бог ти е определил да видиш в какво бъркаш, защо хората не одобряват това, което говориш или правиш. Там излизат наяве скритите неща.

...

------------