Неудачни на земята, но успели в небесата

Животът не е винаги онова, което виждаме и чуваме, а по-скоро онова, което чувстваме и носим. Амин...

По-важно е да си нищо и Бог да те направи нещо. Това е критерият за успех в Божието царство, не както е на земята – от нещо на нищо да не приличаш в деня на Божия съд. Амин...

Винаги мислим, винаги чувстваме, винаги изговаряме и живеем с ежедневния въздух, даден ни от Твореца на Вселената – Нашия Небесен Отец.

Животът ни е подарен от Бог, но е подреден от нас самите. Той ни го дава, ние си го редим. Едни за добро, други за не чак толкова, а трети – дори незнаещи и непознаващи нито Бога, нито живота с Него.

Истината невинаги е истина и лъжите на света ни оплитат да живеем в заблудите на Лукавия. Но този, който търси, ще намери и на този, който хлопа, ще му се отвори. Едно е важно – да го направим, докато имаме време да го променим, да го установим! Да можем да отнесем на небето чисти, а не нечисти помисли, лесен живот, похотливи дела и всичко, от което Бог е казал в словото Си: „Бъдете святи“.

Истината е трудна за намиране, затова е и трудно човек да я приеме за самия себе си. Трудно ми беше да повярвам, но зад моя неуспех в живота истината беше една „истина“. Да я търсиш е едно, да я чуеш е друго, но да я изпълняваш, когато Бог Те ръководи, е съвсем друго нещо.

Но истината е пропита много пъти в самия ни живот и нашия чисто човешки инат да я искаме. От неприемането й, от нашата себеправедност ще излезе или успехът от живота, или неуспехът. Но много пъти хората постъпват и нечестиво с тези, които живеят смирено да търсят Бог и неговата воля.