В прилива и отлива на вярата

По-добре труден живот, но с истината, отколкото хубав, но с лъжата. Амин...

В моя живот с моята вяра често живея на приливи и отливи. Има години, времена и сезони, които са силни за действие. Има времена и сезони на размисъл, на четене, но без чак толкова разбиране. Чудо в миг на око, през което Светия Дух ти разкрива истина, която е била до теб, но никога не съм знаела какво значи.

Учението от Библията е толкова мъдро и навременно, че едва ли можех да си представя колко много мъдрост Бог ни е дал и колко мъничка част от нея ние използваме за себе си.

Когато човек е сам, има цялото време на света да мисли и пак да мисли. Да сравнява себе си с околните, със света. Какво е една човешка душа за Бог, ценна прашинка в Неговата създадена с любов Вселена. Ние не говорим за това, но в моя ум стои тази красива Вселена, която светеше, движеше се и беше жива. Това, че ние не искаме да търсим доброто и истинската радост от Творението на Нашия Създател, само ни отдалечава все повече и повече от Него.

Ние просто всичко знаем и умеем или може би ни е все едно как, какво и къде можем да унищожим рая в душите си, като не го търсим, не го искаме и не се борим за него. Най-трудно е да се смирим и да кажем просто: „Господи, помогни ми и ме спаси“.

А това е сигналът към Бог да отвори вратата на благоволението Си и да започне да ни помага.