Реката на времето

Реката на времето
Роман в стихове

На Бога си подвластно, земно време.
Увлечени сме в делничните теми
и дребни радости ни утешават.
Картини, образи се появяват
от моя роден град до Кърказана,
след туй Бургас намества се за смяна,
а родово и Тунджа се явява.

И нека нищо да не се забравя.
Легенда карнобатска ще остане
за Божието честно наказание
към някогашни тука чорбаджии.
Поука днешна приемете вие
и нека трайно нещо да остане,
тъй както от класически романи.

Естествено романът се разгръща
чрез теб, незабравима родна къща,
чрез образа на майка ми – вдовица,
подобна на евангелска светица,
която мойте мисли озарява.
И тъй, романът нека продължава
да ви представя най-различни хора.

Дано пътувате със мене без умора!

Борис Бухчев

------------