За орисията да си стопанка на планината
Ангелина Бакалова за поетичната книга на Ирена Панкева “Стопанката на планината”.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Стопанката на планината
“В полите на Витоша” е коленичил градът, който все “расте, но не старее”. Над него, в зеленото, аз заприличвам на планината и ведите в нея.
Орис
Засвири ли вятър зелен и заиграе гората, планината е в мен и аз съм във планината.
Преди Тайната вечеря
В небето – луна, звезди. Две риби блещукат живо. В полето – кукер. Оре, превръща земята в нива. И чанове. Грохот. Вълк – по стръмния път нагоре. След него и аз вървя, далече от звън и оран.
“Далече от Едем” или от копривата мед да извадиш
Ирена Панкева за поетичната книга на Ангелина Бакалова: “Далече от Едем”.
Молебен за слънце
Забравата често посрещаш с безмълвие, но святкат в очите ти огнени мълнии. Препиваш със сълзи, започваш да хълцаш и в тъмното хукваш нагоре при вълците.
Нощ на отворен прозорец
Аз както си седя до теб и пиша, изглежда на съня ти съм сърдита. Не чуваш ли калинките как дишат, как тупкат сърчицата им в гърдите?
“Марко Балабанов” е настолна книга не само по дипломация
Петър Андасаров за книгите на Боян Ангелов “Марин Дринов” и “Марко Балабанов”, от поредицата “Дълг и чест”.
Безмилостен кръговрат
В безмилостен кръговрат се въртя и не знам накъде да поема. След толкова години вече трудно на краката си се крепя. Как такава съдба да приема...?
Последният ми дъх
Жадно синьо небе, а под него бързо ти тичаш. Гледам те и последния дъх ми отне. Сега как да живея.. защо не попиташ?
Счупени пера
Докога с опашката на дявола ще си играя? Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая? Може би, но как със себе си да се боря? Как щастието си да заровя?
Пак да те целуна
Искам пак да те целуна, пръсти с твоите да преплета. Отново в любовта ти да потъна, докато изчезне някъде далеч света.