Клоун
Мина времето, в което клоун бях, сега клоунът свали маската. Усмивка красива да нарисувам не успях, избрах сивотата пред ласката.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Животът е пътуване
Животът казват е пътуване по стръмен, труден и неясен път. Не можеш да го минеш без тъгуване, всички мили трябва да се извървят.
Невидима рана
Когато изпитваш трудност да излезеш от водовъртежа на съзнанието си и имаш чувството, че те е понесъл към дъното...
В прегръдката на времето
В прегръдката на времето притихнала, и сгушена в топъл шал от спомени, с елек изплетен от тегла, тъга и времената пролетни завръщам се към мойте корени към младостта и дните огнени.
В модерни времена живеем
В модерни времена живеем, говорим на плейбек или си “чатим” с изкуствен интелект Чуждици, паразитни думи речта ни цапат, смисъл махат.
В капан на мисли
В капан на мисли, страхове денят забързано минава, но мръкне ли и почне ли Луната между звездите да снове, нощта не ми прощава...
Без думи говорим
Без думи говорим, много мълчим... Не споделяме как се чувстваме дали радваме се, дали ни боли...
Покана за танц
Тази нощ те чакам под звездите, облечена в рокля от сатен. Хайде, ела в света на мечтите. Поеми ръката ми и танцувай с мен.
Знаеш ли?!
Знаеш ли колко пъти съм заспивала със сълзи в очите, но на сутринта събуждала съм се с усмивка пак. Готова с нови сили да се боря, да сбъдвам мечтите, въпреки всички, които услужливо подлагали са ми крак.
Заедно
Слънцето винаги ще носи твоето име. И всяка една звезда на небето. Ще блести и приканва: “Достигни ме!”, оглеждайки се, влюбена, в морето.
Смразяващо мълчание
Колко пъти захвърли любовта ми? Гневен на себе си, грижовно я прибра. А въпреки нанесените му незаличими рани, сърцето мое пак теб избра.
Най-скъпоценното нещо
Да намразя теб, значи себе си да мразя. Знай, не бих могла! Въпреки раните, в сърцето си продължавам да те пазя, защото ти и аз сме една душа!