В прегръдката на времето

* * *

В прегръдката на времето притихнала,
и сгушена в топъл шал от спомени,
с елек изплетен от тегла, тъга и времената пролетни
завръщам се към мойте корени
към младостта и дните огнени.
И слънчево е, и дъждовно на лицето,
и пареща е болката в сърцето
за всичко свидно, минало, отнето...
Усмивка идва, нежно гали,
макар очите от солени сълзи да са натежали
опитва се и огънчето да разпали
уви... не може,
да се откаже ли – едва ли
Ще се опитва докато в сърцето
изгрее слънцето което,
тъгата топло ще прегръща
и в спомените кротко ще ме връща
и ще зарежда дните ми с топлина
и ежедневно ще нашепва
Осим Хаим... Осим Хаим
“Наслаждавай се на живота тук и сега!”